Amonyak Likit
редактиране на кода]
Ако в предприятието има лаборатория с достатъчно добри условия, там може да се прецени какъв е срокът на експлоатация на филтрите. Ако въздухът е замърсен със смес от газове, които влияят на улавянето (един на друг), то това е най-добрият начин. Математически модели, съобразени с такова взаимно влияние, са разработени. За да се използва този метод, трябва достатъчно точно да се знае замърсяването на въздуха, а тази информация обикновено е непостоянна.
Може да се използва и друг начин. Може да се провери филтърът след неговото използване и да се определи какъв е остатъкът на срока на експлоатация. Ако остатъкът е голям, тогава може филтърът да продължи да се използва (или понякога – може да използвате филтъра многократно). Ако се постъпва така, тогава не е нужно да се знае точно какво е замърсяването на въздуха. Резултатите от теста дават възможност за съставяне на график за подмяна на филтрите. За използването на този начин обаче може се да изисква сложно и скъпо оборудване. Според проучването[21] този начин в САЩ през 2001 г. използват 5% от всички фирми.
Като се започне от 1970-те години, в развитите страни са провеждат научни изследвания за изчисляване на срока на експлоатация на филтрите. Това може да позволи на съставяне на график за подмяна на филтри, и не се изискват скъпи и сложни съоръжения.
Проверка на филтрите на работното място[редактиране редактиране на кода]
Ако филтърът пречиства въздуха от въглероден оксид (СО) с помощта на катализатор (гопкалит), той задържа много вода, преди да спре да защитава работника или служителя. Теглото на такъв филтър силно се увеличава и това може да използва, за да се разбере необходимостта от замяна. Филтрите се претеглят и се записват промените в теглото им. В каталога[14] са описани филтри (модел „СО“), които трябва да се заменят след увеличаване на тяхното тегло с 50 g.
Други методи за определяне необходимостта от смяна на филтрите[редактиране редактиране на кода]
В зависимост от вредните газове, използваните противогазни филтри и организацията при употребата на респиратори, за замяна на филтрите са се прилагали различни начини.
Замяна на филтрите при появяване на миризма от вредния газ под маската[редактиране редактиране на кода]
В литературата са описани съветски филтри модел „Г“, предназначени за защита от живак[14][15]. Тези филтри е било позволено да се използват или 100 часа (без защита от прах), или 60 часа (ако част от обема в корпуса на филтъра е използван за улавяне на прах, и в него има по-малко количество сорбент).
В документите[16][17] е описан метод, използван за определяне на остатъчния срок на експлоатация на филтри. През филтъра се пропуска замърсен въздух. Степента на пречистване на този въздух зависи от това, колко сорбент, способен да улавя замърсяване, е останал във филтъра. Точното измерване на концентрацията на газ в пречистения въздух позволява да се определи колко неизразходван сорбент има във филтъра. Проверката може да намали срока на експлоатация на филтъра, затова замърсен въздух през филтъра се пропуска за кратко време. В потока въздух се впръскват 10 µl бромбутан, и това намалява срока на експлоатация с 0,5%. Този метод е бил използван за проверка на всички филтри, произвеждани от британските компании Waring Ltd и Rentokil Ltd. през 1970-те години. Методът е използван и от Chemical Defence Establishment през 1970-те, и те го патентоват[18].
В документа са описани накратко два начина за обективна проверка на филтрите.[19] Авторът на раздела „Универсални респиратори“ Т. С. Тихова препоръчва да се използват спектрален и микрохимичен методи. Спектралният метод е основан на определяне наличието на вредно вещество в кутията на противогаза чрез вземане на проба и анализирането ѝ на стилоскоп. Микрохимичният метод се основава на послойно определяне на наличието на вредното вещество в обема на противогаза чрез вземане на проба, която след това се анализира по химичен път.
За най-токсичните вещества, освен метода за фиксиране на времето за използване на филтъра, се препоръчва да се използва спектрален метод (за арсин, фосфин, фосген, флуор, хлорорганични съединения (органохлориди), органометални съединения) и микрохимични методи (за циановодород, цианоген). И в двата случая не се описва как да се вземе образец от сорбента в корпуса на филтъра (те обикновено са неразглобяеми), и дали може да се използва после този филтър, ако анализът покаже, че в него има достатъчно много ненаситен сорбент.